Протести, протести, а политиците – едни и същи

Коментар на Паулина Шишкова

В края на 2025 г. обществената, икономическата и политическата среда в България е неопределена. Тя се намира в процес на трасформиране и преосмисляне. Политическите сили в настоящия момент са много гъвкави и тъй като не са закрепостени към определени идеологии, социални кръгове, държавни политики, те леко се отласкват от досегашните си позиции и започват да търсят нови пътища, нови фенове и избиратели. Общото във всички партии, движения, коалиции и прочее е тяхната цел – да оцелеят и да присъстват отново на политическата сцена и най- вече в парламента. Обща е и средата, в която те трябва да плуват. Международната обстановка е мътна и трудно човек може да се ориентира какво става, кой с кого е, какви са позициите на силните държави, към кого е изгодно да се прекрепи дадена политическа сила у нас. Поради неизяснената конюнктура в световен мащаб, партиите засега мълчат и се ослушват, набелязват различни варианти на трансформиране, за да могат да оцелеят. Същото важи и за отделните държави. Може да се каже, че в момента е настъпило световно политическо безсилие.

Какво е положението у нас? Партиите и политическите сили усилено анализират с помощта на експертите, които ежечасно пророкуват по телевизиите, как и къде да се позиционират както във вътрешната, така и във външната, международна обстановка. Макар някои анализатори да защитават твърдо определена партийна конфигурация, гъвкавите политици все още не искат да заемат твърди позиции. Те се движат от мисълта – още нищо не се знае.

Протестът от 1.12. разклати увереността на ГЕРБ, че трябва да върви ръка в ръка с Пеевски. Множеството лозунги и възгласи против Пеевски накараха вожда на най-голямата ни партия да замисля промяна на курса. В нея се появиха кълновете на ново „ново начало“ – постепенно откъсване от Пеевски, който за хората и най- вече за младите и образованите хора, слабо казано, е недолюбван. Вярно е, че процесът на откъсване започна много бързо, но така е в ГЕРБ – те нямат твърди устои и са готови да се обединят с всеки, който се харесва във външно – и вътрешнополитическата обстановка. Оглеждат се за президента, за ПП-ДБ, за някаква нова модерна партия, спусната отгоре от Великата сила, не смеят да им противоречат, а още по-малко да се конфронтират с тях, не защитават ДСП – НН, макар да бяха добри приятели с него преди няколко дена. Изчакват изхода на войната в Украйна, за да решат каква външнополитическа ориентация да приемат и към коя партия или личност да се присламчат и да започнат да ухажват.

ДПС – НН още повече втърдява позициите си сред малцинствата – роми и български турци, осъзнавайки че на другите партии и на техния електорат не може да разчита. Но всички знаем, колко е голяма електоралната му сила, особено в селата и малките градове.

БСП и ИТН осъзнават, че при всички избори са на ръба на избирателната граница, затова сега, повече от всеки друг път, мислят, мислят, как най-ефективно да изиграят картите си, за да влязат в бъдещия парламент. ИТН са по-лесни – с голям концерт в София и в чужбина Слави Трифонов ще си осигури необходимото за минималната граница мнозинство, а след това ще се присъедини и коалира с най-силната партия и така ще си обезпечи управленчески позиции и при новото разпределение на силите. БСП ще обедини всички свои крила и разклонения в името на влизането си в парламента под лозунга да се защитят интересите на нейните хора.

Другите партии остават на старите си позиции – или влизат, като Възраждане, или със сетни сили се борят за да достигнат заветната граница от 4%, като „Величие“ и „Меч“.

За партия на президента нищо не може да се каже, защото може би още не е зачената и не се знае кои ще бъдат нейните родители. Засега само се говори за нея и се опипва почвата.

ПП-ДБ ще продължават да разчитат на младите протестъри, на твърдото софийско електорално ядро, на част от интелигенцията и най-вече на омразата на хората към ГЕРБ и ДПС - НН, но няма да получат кой знае каква подкрепа, защото техните първоначални поддръжници още не могат да забравят гнусната им изневяра.

Накрая нека предположа, че съставът на парламента и след нови избори ще бъде същият (+/- партията на президента) и със същото разпределение на силите. Жалко за барута! И все пак трябва да се опита да излезем от блатото.